Външност

 Планиране на околната среда

Естествената среда е наведнъж пречка и помощ, а архитектът се стреми както да покани помощта си, така и да отблъсне атаките си. За да направи сградите обитаеми и удобни, той трябва да контролира последиците от топлина, студ, светлина, въздух, влага, и сухота и да предвиди разрушителни потенциали като пожар, земетресение, потоп, и болести.

Методите за контрол на околната среда, разгледани тук, са само практическите аспекти на планирането. Те се третират от архитекта в контекста на изразителни аспекти. Поставянето и формата на сградите във връзка с техните обекти, разпределението на пространствата в рамките на сградите, както и други устройства за планиране, обсъдени по-долу, са основни елементи в естетиката на архитектурата.

Ориентация

Подреждането на осите на сградите и техните части е устройство за контролиране на последиците от слънцето, вятъра, и валежите. Слънцето е редовно в хода си; благоприятства южната част и пренебрегва северните експозиции на сгради в Северното полукълбо, така че да може да бъде заловен за топлина или да се укрива за прохлада, като обръща оста на план към или далеч от него. В рамките на сградите оста и поставянето на всяко пространство определя количеството слънце, което получава. Ориентацията може да контролира въздуха за циркулация и да намали недостатъците на вятъра, дъжда и снега, тъй като в повечето климат могат да бъдат предвидени преобладаващите течения. Характеристиките на непосредствената среда също влияят върху ориентацията: дърветата, земните образувания, и други сгради създават сянка и намаляват или засилват вятъра, докато водните обекти произвеждат влага и отразяват слънцето.